"Господа, не се прибирайте!": Кой обаче може да остане

Какво ще стане с Кандев, с премиера Андрей Гюров, с министрите Емил Дечев и Андрей Янкулов? Тяхната неотстъпчивост пред натиск им спечелиха симпатии и очаквания да останат в политиката, която има нужда от хора с гръбнак.

"Господа, не се прибирайте!" - така може да се обобщят очакванията към някои от управляващите в последните седмици на служебния кабинет. В предизборната кампания и.ф. главен секретар на МВР Георги Кандев се обърна към полицаите с: “Колеги, не се прибирайте! Излизайте!”, за да противодействат на купуването на гласове. Днес подобен призив – да останат на терена на властта, се чува от мнозина - както за Кандев, така и за част от служебните министри.

Възможен ли е подобен преход? Отговорът ще даде съставът на бъдещото правителство на “Прогресивна България”, което ще бъде определено от лидера Румен Радев. Министри от служебните му правителства ще се завърнат отново в изпълнителната власт. Те бяха негови съветници в президентската институция и го последваха при напускането ѝ. Така се превърнаха в естествен кадрови резерв за управлението му.

Какво ще стане с Кандев, със служебния премиер Андрей Гюров, служебните министри Емил Дечев и Андрей Янкулов, съответно на МВР и на правосъдието? Те няма да създават партии, ще продължат кариерното си развитие в други сфери. Но тяхната неотстъпчивост пред натиск и борбеността в предизборната кампания им спечелиха граждански симпатии и очаквания да останат в политиката, която има нужда от хора с гръбнак.

Платформа за политика

От „временни министри“ до постоянни играчи – така може да се опише еволюцията на участници в служебните кабинети през последните години. Назначени с ограничен хоризонт, част от тях впоследствие се превърнаха в едни от най-разпознаваемите нови лица в българската политика.

Служебно правителство изстреля не само политиците Кирил Петков, Асен Василев и Даниел Лорер, а и цяла партия – “Продължаваме промяната”, от чиито среди е и днешният служебен премиер Андрей Гюров. Министърът на вътрешните работи Емил Дечев е бил заместник-министър на правосъдието в две служебни и две редовни правителства, а Андрей Янкулов – заместник-министър в МВР в служебен кабинет и в Министерството на правосъдието в редовен.

Общото между тях не е само натрупаният административен опит. Кариерният им път говори за сериозен опит в съдебната система, както и за ясно заявени позиции и действия в подкрепа на върховенството на правото – профил, който обяснява и очакванията да продължат в политиката. Това вече не би било изненада. В последните години служебните кабинети все по-често се оказват не само инструмент за стабилизиране в криза, а и механизъм за селекция и легитимация на нов политически елит.

Гюров - кандидат за президент?

На пръв поглед пътят пред Андрей Гюров изглежда открит. С решителността, която демонстрира, ясно заявената проевропейска линия и активна комуникация той се наложи като лице на една по-модерна българска политика. Гюров вече е представян и като безалтернативен кандидат-президент на демократичната общност. (При това, преди самата общност да е стигнала до решение за механизма за излъчване на такава кандидатура, което тя обсъжда от почти година). Андрей Гюров се оказва и единствената фигура, за която има съгласие и в „Продължаваме промяната“, и в “Демократична България”, въпреки напрежението между тях. А заради него е натоварен и с по-големи очаквания - например да бъде обединителна фигура и отвъд кандидат-президентската кампания.

Но ранното изявление на Николай Денков, че Гюров е обсъждан като кандидат за президент в ПП може да изиграе лоша шега. То изкарва кандидатурата от зоната на тихото съгласие и я вкарва в публичния разговор, където неизбежно ще се появят алтернативи, резерви и политическо его. Самият Гюров изчаква. Пред БНР той каза, че подобни решения не се вземат ”емоционално, а в процес, който отнема време и спокойствие”. За да стигне до балотаж обаче, зад евентуалната му кандидатура ще е необходимо по-широко обединение, отвъд формациите от ПП-ДБ.

Търсят се хора за храма на Темида

До обявяването на министрите в правителството на “Прогресивна България” ще продължат спекулациите дали в него ще намерят място фигури, свързани с ДПС на Ахмед Доган, сред които е и настоящият социален министър д-р Хасан Адемов. Значителна част от българските мюсюлмани подкрепиха Румен Радев и назначения може да има – ако не в първия, във втория ешелон на властта.

В същото време в прогнозите за бъдещия кабинет не се спряга нито едно име за Министерството на правосъдието. Предстои да се излъчват кандидати и за Висшия съдебен съвет – от парламентарната и професионална квота, а на по-късен етап и за постовете на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). Служебният министър на правосъдието Янкулов е подготвил критерии за номинация на кандидатура за титулярен главен прокурор, които ще остави на редовния кабинет. Изобщо търсят се хора за храма на Темида, за тържището има и сега.

В крайна сметка въпросът не е само кой ще влезе в следващото правителство, а дали натрупаната енергия от служебното управление ще бъде използвана в полза на обществото или разпиляна. Ако хората, които показаха устойчивост и способност да действат под натиск, бъдат извадени от политиката, това ще понижи очакванията за промяна, заявени с гражданските протести. Ако обаче намерят място, било в изпълнителната власт, било в съдебната система или през бъдещи кандидатури, значи служебните кабинети са се превърнали от преходен механизъм в реален кадрови филтър за българската политика.

Така че нека не се прибират.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.